Отмина днес, а още не е утре.

Сега е, времето е точно тук.

Любовта владее ме отвътре,

отвсякъде я чувам като звук.

Чувствата обличам с думи,

отново ги събличам в стих.

Телата ни са по между ни.

Моето на теб го посветих...

Благодаря, постоянно го повтарям.

Благодаря, за щастието, за любовта.

Благодаря - така сърцето си отварям.

Благодаря - с теб по прекрасен е света.

Възхищавам се на твоята усмивка.

Радост, красота във твоите очи.

Наблюдавам те аз без почивка.

Фея си на всичко в моите мечти.

Искаме и пожелаваме да бъдем...

Целувам страстно нежно твоите страни.

Любовта съединява ни за да пребъдем.

В мене си, живота ми с теб ще продължи!

Човек, а всъщност цялата вселена.

Жена - реално музата на любовта.

Всяка мисъл е на тебе посветена.

Сгушена във тебе моята душа.

Прегръдката ти ме възпламенява.

Гледайки очите ме обзема транс.

Тялото ти дълготрайно ме пленява.

Сливаме се и създаваме баланс.

Затворих си очите, за да те усетя.

Замълчах, заслушан в твоя дъх.

Пречистен от екстаз ти светя,

усещам как достигаш своя връх!

После нежно дълго те целувам.

Телата влажни са от нашите тела.

Гмуркам се във тебе и отплувам.

Вечно двама сме във вечността.

Сътворихме го.

Времето спираше и тръгваше.

Светът се въртеше около нас, беше вкусно.

Не можех да се отлепя от теб.

Притисках се без да мисля.

Не осъзнавах, усещах.

Вдишвах те бавно.

Пиех от теб нежно.

Изпълваше ме със смиреност и мъдрост.

Искахме, бяхме.

Вълшебство.

Безкраен миг на щастие и радост.

Телефонът звънна.

Връзката с отвъд.

Внимателно излезнахме.

Искаме да го запазим.

Хубаво ни е в него.

Светът на любовта ни очаква.

Окичи ме с червен и бял конец,

подарих душата си червенобяла.

Целувката остана ми като венец

на любовта, спонтанно долетяла.

Неописуемо ми е да те усещам

Изпълваш ме, та чак преливам.

Радост по голяма аз не срещам

от тази с тебе да се сливам.