Постинг
29.03.2011 10:31 -
Стихове - продължение
| *Без думи 19.10.2010 Лежа до теб, леглото е самичко. Прегръщам те в среднощната тъма. Целувам те и хапя те, и ... всичко. Върху тебе пак отпускам своята глава. Какво да правя? - Ти вобще не питаш... Аз сам питам се... - Сам себе си, уви! Ти не можеш нивга чувства да изпиташ. И по добре, че никога не те боли... Не мога повече да се въртя! И бързо ставам. Обличам се, на всички за да те издам! Не стига ми, че твойте ласки получавам. Аз искам всеки да узнае моя срам. Не мога тази нощ да спя. За всичко мисля, сам си споря. Накрай на всички ви ще споделя. -С възглавницата моя си говоря. За нея даже пиша стих! С подбрани, подредени думи... Съня дали го победих? Това да си остане помежду ни ;) *Вълшебство 04.10.2010 Омагьосан ли съм щом съм аз или напук така със думите играя? Не искам, искам да съм вас Но все таки за вас нехая... Обичам ви, и все така от обичта си се терзая... А иска ми се хей сега лека нощ да ви желая.. Искам да се свърши, не сега но искрено да ви целуна. И с тялото си във мига да спинкам с моята кратуна. Че знае тя и две и двеста - хиляди, прехиляди неща. Но искам аз да се наместя и много тихо да заспя... Добре де, нека да съм тук! Дали ще спя? Ще бъде! И нека със последния ми звук - любовта у вас ми да пребъде! *Към читателя Здравей, не знам къде си. Какво си даже аз не знам. Но нямам никакви въпроси, а искам себе си да дам. Ако искаш приеми ме. Изборът е само твой сега. Не, не идвай - усети ме. Около тебе съм в света. Ако избираш да ме няма - добре дошъл в своята самота. А радостта ще е голяма, да видиш чувствата си в дъга... Няма ме, навсякъде съм и защо усещам всеки, всичко пак? Изпълвам всяко мъничко листо пътувам аз с всеки влак... *Обида 20.09.2010 Когато някой те обиди, не се потискай и недей рида. Всеки има право да те види през неговата лична светлина. Истински да бъдеш другия го наранява, а свободата ти е нежеланата черта - тогаз вселената на тебе само дава огледало, че да видиш как отива ти света. Душата ти не може да е друга избираш или не да бъдеш точно ти. Дали на някого да си прислуга, или да се усмихнеш, нищо че боли. *Листа 17.09.2010 В тишината, чуваща се отдалеко, усещам вчера, утре и сега. Едно листо политна, падна меко. Като ласка нежна на жена. Художник на картина цветна и думи, любещи се, на творец, изпълват музика планетна - строят от красота дворец. Треперя, всичко е прекрасно. Изгрява и залязва любовта. А следващо листо безгласно напомня ми за вечността... *Професия човек 04.11.2010 Всякаш не живея, съществувам. Откривам себе си дори. Човека всъщност изживявам... Оставям ли следи? Днес преминах, бях. Сега съм тука, утре там. Дали това е грях? Навсякъде да бъда сам. Храмонията ми е в самота. Това е, нищо друго няма. Всичко е у мене, да. И радостта ми е голяма... *Смърт 27.08.2010 На баба ми, която почина на 26.08.2010 (вчера) Ето те и теб, приятелко красива, невероятно е как близо си до нас. Защо си толкова нетърпелива? За къде да бързам в сетния си час? Вярно е, че доста писах. Вечно търсех любовта. Но нали сърцето си извиках, а появи се ти като смъртта. Друго няма мисля, да вървиме. Чака ме нелекият ми път назад. Цял живот си мислех, че ще те победиме. Но не доживях да видя тоз" обрат. :) *** 25.11.2010 В безвремието на времето избухвам в непоносимо ярка, цветна тишина. Животът ме обгръща ужким нежно, но всъщност здраво в свойте пипала. Понякога наистина се хващам, тогава не успявам нощем да заспя. Но самичък се поливам и пораствам - по често съм свободен да летя... Тогава полетявам из простора на всякакви енергии, съдби... Излъчвам и приемам всички хора, и някак си усещам вашите души... | *Коментар 17.09.2010 Не те разбирам, моля - обясни ми, какво усети у стиха ми този път? Трябва ли да слушам със години, което листите в гората ми шептят? Сега не мога, сори, разбери ме. Ще отговоря някога, но не сега. Защо ми е да бързам? Усети ме - тъй както чувстваш своята душа... *Наздраве 04.10.2010 Идва ли ми, хей така да бъда във усмивката - дъга или да сърбам винце благо тъй много ли ми се е насъбрало? Не - да бъда искам аз така не слънце, не дъга усмивка съм във утринта поискаш ли - ела СЕГА *Аз съм ти Пиша чувствата си на листа. Това е всъщност тъжно? Дали обричам се на самота? Кому това наистина е нужно? Не питам. Аз разбирам. Нищо ново в света. Поета пак намирам в мойта малка самота. Аз съм ти, но ти си ти. Значение има ли? Дали? Името ти сбърках, но прости. Ти си аз и аз съм ти. Нали? Училище 15.09.2010 Благословен да е живота! Втъкано чувството на любовта... Благодаря и смея се - летя! Невероятно е - изпълва ме света... Усещам как разтварям се в капка. Боядисвам нежни небеса. Вятъра безкраен е тетрадка, а облаците са безброй листа. Аз съм. Ти си. Любовта е. Сричам аз пред черната дъска. Желая всеки да узнае формулата ми за радостта! *Сън 10.09.10 В истина, наистина залитам. Пленявам се от всеки миг. В тишината аз политам, за да се върна в моя лик. Сънувам и когато осъзнавам. Усещам колко съм богат. Но нищо вече не познавам. Дори не съм и осъзнат. Сега, когато пиша - аз чудя се защо не спя? Сърцето винаги у мене диша, не спира, и никога не ще заспя... *Тишина 01.09.2010 Не знам сега какво съм аз. Не знам дори и ти къде си. Но между нас енергия трепти. И няма повече въпроси. В тишина на пълнота откривам неуловима пълнота на тишината. Не осъзнавам, нищо не разбирам, но съм в плен на красотата. Обгръща ме прекрасно чувство и виждам в себе си вината. Да обичаш всъщност е изкуство да се отдадеш на тишината... 13 *Повярвай 08.09.2010 Щом не усещаш любовта ми почувствай вятъра в косите. Когато мислиш, че ме няма - докосни на слънцето лъчите. Каквото и да видиш, аз съм - виж ме. Каквото и да чуеш - призовавам те без глас. Където и да идеш - не търси, а усети ме. Аз там съм - там съм само аз. В истината на момента, тук е този миг. Прекрасно е и да съм всичко, всеки, и да те докосвам нежно с моя вик. Крещя, усещам те, усещаш ме и ти... У тебе всичко те изпълва, достатъчно, за да си ти. Останалото само те допълва - а аз съм там, повярвай ми... Накрая аз съм ти и ти си аз. В синхрона на вълните - прелива любовта у нас - тъй както е в мечтите... *Безкрай - 11.11.2010 - 19:25 Безкрайното случайно ме повика... Аз бях и съм и ще и вчера, утре и сега... Преброих го и усетих, че сме си прилика. Извираме и вливаме се в една река... Кръговрата нежно ме прегърна. Спиралата целуна ме като жена. Магията в живота ми се върна, но без угризения и без вина. Омагьосания кръг превърна се в нищо. Но не изчезна, а претвори се в тишина. Любовта създаде ме - и мен и всичко, а безкрая ме привлече след това... |
| *Усмивка 29.11.2010 Усмихвам се на вятъра в листата. Целувам те в звездите на нощта. Дъжда пречиства ми душата, а в облаците ражда се реалността. Дете старателно рисува как слънцето ни стопля дните. Вълшебство тихичко добрува на всички нас в душите. Амин! Да бъде, устните мълвят. Молитва свята, искрена и чиста. Душите наши нека се спасят на любовта в енергията лъчиста. * Изкуството да живееш 06.02.2011 Благодаря! Благодаря! Благодаря! Живея и се радвам в любовта. Благодаря на всичко - цялата Земя. Благодаря на всички - и на тебе. Прекрасно ми е, че така усещам. Аз дишам и обикновените неща. Чудесно ми е хората да срещам - да виждам любовта във вашите лица. Понякога се сърдя и мърморя, осъзнавам се и пак благодаря. Защото имам и свободната си воля. Да се усмихвам или пък да се гневя. Така премина моя ден неделен. В благодарност и в красота. С любовта приятел неразделен, скъп на гняв и евтин в радостта... | *Любовта 11.01.2011 В безвремието на времето умирам и раждам се отново на света. По ежедневния си път откривам смисъла за всичко - Любовта. Без мене нищо няма да загине, и всичко ще си е както преди... Но любовта ми няма да отмине, напротив - само ще се умножи. Обикновенно любовта се дава, и винаги пребъдва в нашите души. Дори когат" любов се получава тя в никой не остава, тя лети. Дарявам ли любов - тогава съм обичан. А търся ли я, вечно няма да се случи. И аз дарявам. За да съм обичан. Дарявам себе си... И всеки я получи! * Баланс 05.02.2011 Животът влюбен е в смъртта. И тя обича го, и го приема... Умирам и се раждам на мига. Това е всъщност моята дилема. Когат" най сетне стигна до целта аз не преставам да пътувам... Баланса ми умира с мисълта, че продължавам аз да съществувам. Така отново преоткривам любовта. Обгръща ме, както ти обгръщаш мене. Химера е баланс да търся в света. И без да искам, любовта ми дава тебе. |
| * Хипноза 10.02.2011 Усещам колко си прекрасна. Усмивка лъчезарна в утринта... За мен си медитация безгласна, в която чувствам любовта. Харесвам да се случват чудесата, а ти вълшебство си за мен. И благодаря на небесата, че съществуваш, всеки ден. Като в хипноза поглед не откъсвам от формата на океана ти безбрежен. Аз любовта не искам да прекъсвам и нека погледа ми е премережен. В очите ти откривам всичко и чувствам твоята душа. Желанието ми е едничко - да бъдем аз и ти. Сега! * Къде си 22.02.2011 Реалността, която ме обгръща... Животът, който аз привличам... За мене истината е една и съща - БЛАГОДАРЯ не спирам изричам. Истината в истина откривам, в радост с усмивка аз се вричам. И всеки следващ ден разбирам, че аз не мога без да те обичам. | *Избор 17.03.2011 Предавам всичките си мисли на безкрая. Божествено е да усещаш вечността. За множество неща аз нищичко не зная. Достатъчно ми е да чувствам любовта. В мълчание откривам тишината. Живота ми ми подарява мъдростта. Тялото жадува ласка от жената, която ме обича в реалността. Аз дишам с вятъра в листата. Светя даже по ярко от звезда. Така разпръсквам тъмнината на мислите в моята душа. Наоколо аз виждам - всеки е божествен. Уникален е в приемането на света. А моят избор е да съм естествен и да обичам, да обичам любовта. *Пролет 21.03.2011 Очаквано пристигна пролетта с цветя и песента на птички. Нека да разцъфне любовта! Аз пожелавам го на всички. После нека да завърже обичта. Плод да храни и да го даде на всеки. И нека семената, моята мечта, да покълнат... И така во веки! |
Няма коментари
Търсене
